БАЛАНС МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО

Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. – Исая 45:7

Западният ум вижда доброто и злото като противоположности. Източният ум ги вижда като равни и необходими за перфектен баланс. В западния дух Бог е добър и не може да създаде зло. Източният ум вижда Бог като перфектен баланс на всички неща.

Нашият западен ум класифицира всичко в две категории, било то "добро" или "лошо". Единият трябва да бъде търсен, почитан и защитен, другият трябва да бъде отхвърлен, отхвърлен и отхвърлен. Да приемем светлината и тъмнината като пример. Идеята за светлина ни напомня неща като Бог, истина и любов. Тъмнината, от друга страна, предизвиква Сатана, лъжи и омраза. И двете са еднакво необходими, тъй като едното не може да съществува без другото. Ако погледнете слънцето, което е чиста светлина, какво става? Ти ставаш сляп.

Двата полюса на един магнит са на север и на юг. Тези два полюса създават баланс, не са морално добри или лоши, а необходими съставки на физиката, които се допълват взаимно.

Може ли добро да съществува без лошото? Абсолютно не, как можете да прецените, че нещо е добро, ако не можете да го сравните с нещо лошо? Същото важи и за всички други понятия. Студеното не може да съществува без топлина, или късо без височина, далече без близо или голямо без малко. Нашият западен ум обикновено пренебрегва тези крайности и се стреми винаги да намира "доброто" или "лошото". Източният ум непрекъснато търси както "доброто", така и "лошото", за да намери баланса между двете.

Как определяме дали сме добри или лоши? И колко точно лошо и добро има в нас.

Всеки се стреми да бъде по-скоро добър отколкото лош, и ако случайно открие лоши качества в себе си, гледа да ги скрие или потисне.

Истина за постигането на баланс между двата полюса, обаче е не да потискате лошите си страни а да ги приемете и да се възползвате от тях.

Всяко едно лошо качество ви учи на нещо, всеки един ваш провал също.

Отделете си време и честно си признайте какво не харесвате в себе си и защо не го харесвате.

Дали защото ви пречи на вас самите, или пречи на околните, или е лошо според установените норми на материалният свят в който живеем.

Завистта е „лошо“ качество, според установените норми, за мен обаче тя е показател на нашите желания. Завиждам за новата кола на съседа. Защо? Защото и аз искам да имам нова кола. Решение – започвам да събирам пари за нова кола. Завистта обикновено е липса на нещото за което завиждаме.

Лъжа. Кого лъжа, себе си или околните? Защо лъжа? За да избегна неприятности, за да предпазя някой друг от неприятности или за да спечеля облаги.

Лъжа за да избегна неприятности. Това означава че се крия. Защо се крия?

Лъжа за да предпазя някой друг от неприятности. Защо искам да го предпазя? Всеки учи сам уроците си.

Лъжа за да спечеля облаги. Кое е това в което смятам че съм слаб и защо смятам че съм слаб, за да ми е нужна лъжа?

Мързелив съм. Пречи на кого? На мен или на околните. И какво всъщност означава мързелив? Това може да е сигнал на тялото ми че имам нужда от почивка. Или знак за мен самия, че нямам интерес към никакви занимания, тоест да се запитам какво всъщност ме интересува в този живот, какво би запалило искра в мен. Следвайки желанията на околните и нормите на материалния свят не винаги е нашият път, а какво по-важно от това да вървим пътя който душата ни е избрала.

Всеки един недостатък и всяко едно лошо „нещо“ ви дава точно толкова колкото и всяко едно положително качество и всяко едно „добро“.

Разлика между тях няма, има задаване на въпроси. Единственият начин да разберем кои сме е да си задаваме непрекъснато въпроси и да си отговаряме честно на тях.

Затова бъдете честни със себе си и живейте според собствените си норми.